Счита се, че каменната сватба датира от преди 40 милиона години вследствие на подводна вулканична дейност.
Изваяната форма се придобила под зоркия поглед на дъжда, вятъра и слънцето.
Легендата за „Каменната Сватба“:
Местен момък се влюбил в девойка от съседното село, но девойката криела нещо, което предвещавало нещо необичайно.
С кърпи обвити около лицето си, единственият прозорец към нейната душа били нейните сини очи.
Взирайки се в тях, момъкът се чувствал като странник в един необятен за него още свят. Свят, който се разпростирал като океан с алените багри на нейните очи, в чиито център била само „тя“.
Не след дълго, бащата на момъка отишал до селото и откупил девойката за сина си, в замяна гърне пълно с жълтици.
Вдигнала се сватба, ала изведнъж задухал непокорен вятър, който в миг на щастие и веселие, пронизал като меч кърпите на девойката и открехнал напълно нейното сияйно лице. Свекърът в миг на пълно затишие останал поразен от нейната красота и нечистоплътни мисли проникнали в главата му.
Вятърът видял това и в миг на ярост вкаменил сватбата, но момъкът останал непокътнат. В миг на ужас и тъга, момъкът, прегръщайки любимата си помолил вятърът да го избави от тази участ, за да бъде заедно с неговата любима.
Вятърът изпълнил желанието му и вкаменил и него. Останали само неговите сълзи, които се превърнали в малко езерце, който щял да бъде изпълнен с нов живот.
