История

Хан Пресиян

Първите сведения за постъпването на Кърджали като територия на България датират още през далечната 847 година. Като нейн "присъединител" бил Хан Пресиян. Първоначално населеното място е било в прегръдките на крепостта Вишеград, като е имало изключелно важно стратегическо значение както за България, така и за Византия, тъй като е охранявало разклонение от пътя между Одрин и Пловдив.

Цар Калоян

След като крепостта била загубена от България на средата и края на 10-ти век, тя се връща отново в Български ръце по време на царуването на цар Калоян през 1199 година. Мястото отново има жизненоважно значение - като този път се подвизава като "стартова точка на походите срещу латинците".

Счита се, че най-значимият принос зад наименованието на Кърджали има един единствен човек, а именно - Кърджа Али. На пръв поглед, обикновен военачалник, който впоследствие бива обезсмъртен заради военните си подвизи, в прегръдките на Родопите, в които среща своята гибел. Има няколко спекулации, които се въртят около това дали селото е било титулувано по време на сраженията или заради репутацията, която Кърджа Али е изградил преди това.

Следният цитат подкрепя втората тезa, в която се задълбава повече за произхода на името му:

"Не мисли, че можеш да ме излъжеш. Този, когото уби, бях аз, но ето ме жив пред тебе. Запомни, втори път не се опитвай да не казваш истината. Седни си на мястото. Ти вече не си ученик, ти си кърджи."

Битката при Кърджали ненадейно попада в полезрението на Балканската война през 1912 година. Като основен пръст в това има корекцията на двустранните граници от 1886 година, разделяща Княжество България с Източна Румелия. Водената от Васил Делов българска армия успява да разгроми османците. Победата има основополагаща роля в присъединяването не само на Кърджали, но и ограмна част от Източните Родопи.

Но тази победа не идва лесно, тъй като се счита, че е имало почти 8 часови кръвопролития, главно около 21 октомври - когато българските войски влизат от северната част на Кърджали. Преди това, българската армия била забавена поради пренасянето на артилерии, които впоследствие имат важен пръст в пълното превъзходство на българите - от гледната точка на огнестрелна мощ.

Османците правят неуспешни опити за контраатакуване, което допринася за пълната безредица и хаос от страна на реорганизация, завършваща с тяхното прегрупиране в подножието на Момчилград.